Covid-19 – как да опазим психичното и физическото си здраве – част I

Време за четене: 8 минути
Print Friendly, PDF & Email

Днес гледаме през прозореца и с притаен дъх и с надежда чакаме да се върнем към нормалния си начин на живот. Но как да опазим психичното и физическото си здраве по време на COVID-19?

Във времето на социална изолация, в който всички сме ограничили контактите си и прекарваме най-вече времето си в домовете си, с най-близките си хора, за екипа на Orthos-Dent Care е чест да ви срещне в поредица от публикации с жени, които всекидневно лекуват телата и умовете ни. Надяваме се бъдем полезни като ви дадем навременна и истинна информация относно това как да продължим напред след като „бурята“ COVID-19 отмине.

Първата дама, която Ви представяме в един искрен и открит разговор по отношение на коронавирусната инфекция, профилактиката, психичното и физическото здраве, е Весела Банова.

Весела Банова е психоаналитик, клиничен психолог, доктор по социология. 

Понастоящем работи като терапевтичен директор на Сдружение „Дете и пространство“ и е управител на Психоаналитичен институт ТОЛК.  Най-любимото й хоби е да фотографира птици. Видео записи на нейни лекции могат да бъдат намерени и в Академия за родители.

„Коронавирусът предизвика пауза в обичайния ни начин на живот и сега предизвикателството за всеки е как да се възползва от тази наложена пауза, за да произведе пауза в главата си.“

Пандемията COVID-19 – с какво е по-различен коронавирусът COVID-19 и кои са изводите, които всеки от нас трябва да си направи

covid-19 психичното физическото здраве
Куче чака да отмине извънредното положение на язовирната стена в Горна Диканя

Защо и с какво коронавирус е по-различен вирус от досега познатите на съвременното човечество?

За първи път опасността от зараза с вирус води до такива тежки мерки, като „извънредно положение“, забрана на придвижванията, спиране на производствения процес, забрана на живи срещи между хората, затваряне на едни и същи хора задълго в ограничени затворени пространства. Гледката на пустеещите и притихнали световни столици, заснети с дронове, е шокираща и непозната за нас и поколенията след нас.

Какво ни припомни коронавирусът

Коронавирусът ни спря: спря обикновения ни начин на циркулиране, тичане, надпреварване, съревнование и пр. Т.е. принуди ни да направим пауза. В моята работа с деца с проблемно поведение все се опитвам да обясня на родителите, че би било добре да опитат да въведат „пауза“. За каква пауза става дума? За пауза в главата на детето, за пауза в онова нещо, което го кара да се държи по начин, който притеснява родителите или учителите, или възрастните въобще, или връстниците му: да мърда без почивка, да събаря, да чупи, да разрушава, да издава силни звуци, да крещи нецензурни думи и т.н. Т.е. целта е родителят да направи или каже нещо необичайно, което да произведе „пауза в главата на детето“.

Коронавирусът предизвика пауза в обичайния ни начин на живот и сега предизвикателството за всеки е как да се възползва от тази наложена пауза, за да произведе пауза в главата си. Защо? Защото тогава именно е възможно да забележим онези хора и неща, които имат истинска стойност и ценност за нас. Тогава можем да забележим къде е здравословната граница в консумирането, в общуването, в работата и т.н.

Когато „бурята“ COVID-19 отмине как смятате, че ще се променим ние като хора, като начин  на общуване?

Когато „бурята“ премине, най-важното откритие, с което ще продължим да живеем и се надявам то да осмисля изборите ни е: че сме свързани, че сме заедно. И ще сме се научили, надявам се, да се радваме на всеки миг, час, ден в живота си – като на дар, защото е наистина дар.

covid-19 психичното физическото здраве
Да се радваме на всеки миг, час, ден в живота си – като на дар

COVID-19 и децата по време на извънредното положение.

“Отворете в затвореното пространство у вас малко пространство за живото слово. Това е алтернатива на виртуалното пространство и сега е моментът да му се насладим заедно с детето.”

Децата – как да обясним на децата какво се случва и защо не могат да имат свободата да са навън и да играят с другите?

Има много добри материали, които се появиха за това как да говорим по подходящ начин на децата си за COVID-19 и произтичащите предпазни мерки. Тук има един много важен момент, който родителите не бива да пропускат: опасността от зараза с този вирус засяга ВСИЧКИ и ВСИЧКИ са длъжни да спазват предпазните мерки. Ако детето проявява любопитство и задава въпроси, може да му се обясни за Щаба, за всички инстанции, които вземат решения.

Много е важно детето да проумее, че майките и бащите се регулират от Закони и Правила, които са извън тях и са валидни за всички. В противен случай детето е склонно да смята, че всичко зависи от ДОБРОТО НАСТРОЕНИЕ на мама или от ЛОШОТО НАСТРОЕНИЕ на татко, както и обратното. Т.е. поведението и изискванията на родителите са ЧИСТ КАПРИЗ. Това е основното страдание на съвременните отношения родители и деца, което в тези дни на затворен живот у дома вероятно взема още по-тежки размери.

Възползвайте се от ситуацията, за да обясните на детето си, че в момента други хора, които са компетентни, експерти, учени, военни, държавници и пр. ВЗЕМАТ РЕШЕНИЯТА и НАЛАГАТ ПРЕДПАЗНИТЕ МЕРКИ. Ако се изтървете да правите пред детето/ децата си нецензурни или дисквалифициращи коментари, просто кажете, че и за вас понякога е трудно да спазвате мерките, но те са задължителни за всички. И не си мислете, че детето ви е твърде малко, за да ви разбере. Дори с бебето има смисъл да се говори и думите не са хвърлени напразно.

Как да прекарваме пълноценно време с децата и семейството си в период на социална изолация?

Моята работа е такава, че аз вече пиша редовно предложения по тази тема, които са извлечени от опита ми в общуването с деца на различни възрасти и техните родители. Това, което тук искам да кажа е единствено: възползвайте се, за да четете на детето си или да му разказвате приказки, или да четете заедно на глас. Отворете в затвореното пространство у вас малко пространство за живото слово. Това е алтернатива на виртуалното пространство и сега е моментът да му се насладим заедно с детето.

covid-19 психичното физическото здраве
Възползвайте се, за да четете на детето си или да му разказвате приказки, или да четете заедно на глас.

COVID-19 – изпитание за здравето и психиката

„Предлагам да разговаряме по всички възможни начини в настоящия момент, не само за да търсим заедно решения, но и за да дедраматизираме както несигурността, така и страха.“

Психическото натоварване от несигурността утре или страхът от COVID-19 ще окаже по-голямо влияние върху психиката ни и как са се предпазим?

За несигурността бих казала, че е характеристика на съвременния начин на живот. Отдавна хората не знаят докога ще работят на мястото, на което в момента са. Намирането на добра работа определя мястото на живеене, а не местоположението на недвижимото имущество.

Родителите и учителите вече не са традиционните посредници между детето и света, който го заобикаля. Съвременните юноши търсят отговори на въпроса „как се излиза от детството и се става възрастен“ на всевъзможни други места, но не и при родителите и учителите. Това прави някои от тях безкрайно уязвими. Например трафикът на хора придобива нови и непознати досега форми, използвайки интернет – явления като секстинг и сексторшън, са толкова нови, че дори нямаме измислени думи за тях на български. Можем, обаче седейки затворени вкъщи, да погледнем в YouTube кратките видеа: „Кажи не!“ и „Сексторшън“. С други думи: несигурността отдавна е характеристика на съвременният начин на живот. А страхът: той си има функция.

В настоящата ситуация води до самодисциплина, каквато инак не е особено характерна за средно статистическия българин. Накратко: какво предлагам? Предлагам да разговаряме по всички възможни начини в настоящия момент, не само за да търсим заедно решения, но и за да дедраматизираме както несигурността, така и страха.

Кои са поуките, които човечеството трябва да извлече от днешния развой на събитията?

Според мен най-важната поука е, че сме изключително свързани. Досега глобалният капитализът използваше това като ни натискаше по всякакви начини да сме перфектните консуматори. Истината е, че ние сме преди всичко духовни същества и отвъд страха, че  ще останем без храна за тялото, откриваме жаждата за храна за духа. И ето: всеки ден до нас достига информация за възможността да слушаме и гледаме концерти, балетни спектакли, опера – съвсем безплатно. Това е голяма привилегия, нали?

covid-19 психичното физическото здраве
Най-важната поука е, че сме изключително свързани

„В общуването чрез думи някак си се отсяват същностните неща, важните неща, отвъд подобията, въображаемото съперничество, безкрайните фантазирания… Нужни са кротки и верни думи.“

Важността на думите в период на криза. Как да общуваме пълноценно при форсмажорни обстоятелства?

Откакто сме принудени да останем по домовете си и да не пътуваме, открих за себе си, че мога да разговарям с хора, които намират подходящите думи. И в тези разговори, за които обикновено нямам време, чувам, че падат маските, падат подобията. Мотивът „Какво ще кажат или ще си помислят другите?“ губи своята сила. В общуването чрез думи някак си се отсяват същностните неща, важните неща, отвъд подобията, въображаемото съперничество, безкрайните фантазирания… Нужни са кротки и верни думи.

Пандемията – изпитание и/или възможност?

От една страна пандемията е изпитание. Това всеки от нас го осъзнава в ежедневието, което протича в крайно ограничено пространство с едни и същи хора. Изпитание и предизвикателство е как да бъдем постоянно заедно с обичните си хора без да оплитаме погледите, гласовете, телата, напрежението, недоволството, та дори загрижеността си? Как да бъдем заедно, запазвайки границите и бидейки по отделно. И в това е възможността: да открием неща, които няма как да открием в рутинното ежедневие.

Кои са Вашите 3 основни препоръки към хората?

1 Опитайте се да говорите на децата си без да използвате постоянно „ти“ и заповедно наклонение “направи“, „седни“, „донеси“ и пр. Говорете в условно наклонениеима ли едно момиченце, което иска да вечеря?“, „настрани“  –  „Ех, тази врата не оставя на мира момчето, непрекъснато го кара да я отваря и затваря“.

Или както едно малко момиченце ми беше казало, когато беше много болно и му беше нужно спокойствие и пространство, за да събере силите си за прегледа при лекаря: „няма да ме гледаш“, „няма да ме милваш“, „няма да ми говориш“. Чуйте колко по-галеща е тази глаголна форма, която момиченцето употребява от заповедната: „Не ме гледай!“, „Не ме милвай!“, „Не ми говори!“.

Сега имате време да се упражнявате и ако не го правите с досада, ще видите, че има изключителен ефект – тялото и главата на детето се успокояват и границите стават възможни за спазване.

2 Не се колебайте да позвъните /телефон, скайп, вайбър, месинджър, каквото и да е/ на човек, който отдавна искате да чуете, но все не сте успявали или на човек, с когото ако поговорите, знаете, че ще ви олекне.

3 Недейте да четете и да слушате информация за вълненията около пандемията без да има с кого да ги споделяте и да разговаряте. Прецизирайте си източниците на информация. И отделяйте време да четете неща, за които в други времена нямате време.

Когато усетим, че една емоция ни залива, навреме трябва да включим в действие някой от вече установените начини да въвеждаме пауза, да създаваме граница…

Каква е разликата между страх и паника?

Вече споменах, че страхът има функция. Кара ни да сме предпазливи и дисциплинирани. Паниката е нещо, което залива тялото ни и ни прави безпомощни. Това е обикновено причината, поради която хората идват при психоаналитик или психотерапевт.

covid-19 психичното физическото здраве
Весела Банова, създател на „Психоаналитичен институт ТОЛК“

Как да не допускаме крайности в емоционално отношение?

Всеки е открил за себе си какво го удържа и какво го успокоява. От споделянията на колегите ми от терапевтичния екип на сдружение „Дете и пространство“, научавам, че има деца и юноши, с които те работят, които в настоящите условия се чувстват по-спокойни. Ежедневното ходене на училище и общуването с много деца и възрастни наведнъж ги притеснява повече, отколкото сегашната ситуация на социална изолация. Така че няма рецепта. Има принцип: когато усетим, че една емоция ни залива, навреме трябва да включим в действие някой от вече установените начини да въвеждаме пауза, да създаваме граница… За някой това може да е телефонен разговор с друг човек, за друг може да е да рисува с пръсти, да моделира с пластелин, за трети – като Лайза Минели да застане на достатъчно шумно място, за да може да изкрещи на воля, а за друг човек може да бъде – да затвори очи и да каже молитва… Различно е за всеки. Общото е в „паузата“.

Koе ще бъде първото нещо, което ще направите, когато пандемията бъде овладяна?

Ще се кача на колата си и ще отида в най-близките минерални басейни с топла вода на открито. Това ми е любимото състояние: тялото ми да е във водна среда, а погледът ми да се рее до далечни хоризонти, да чувам птиците и шумовете на природата… дори писъците на дечицата влизат в сметката.

Очаквайте скоро част 2, където ще се запознаем с Д-р Диана Ненчева – непринудена млада дама, педиатър и майка на две деца.

Може да се свържете с нас като ни се обадите на телефон +359 878 688 309 или ни пишете на odcsliven@gmail.com

Екипът на Orthos-DentCare обича да Ви усмихва!

2 thoughts on “Covid-19 – как да опазим психичното и физическото си здраве – част I

Comments are closed.